Проф. Георги Михайлов: Трябва да бъдат променени финансирането и управлението на здравната система

Интервю на д-р Вецев от Национална пациентска организация с проф. Георги Михайлов

Д-р Вецев: Четохте ли новата здравна стратегия? В нея има ли неща, които според вас не са обхванати от служебното правителство?

Проф. Михайлов: Служебното правителство по своята характеристика и функции не може да осъществява стратегия на здравеопазването, тъй като времето на неговото съществуване е 2 до 3 месеца. Няма смисъл да се хвърлят нито обвинения, нито да се дават очаквания на служебното правителство, че то може да осъществи стратегия в областта на здравеопазването. Здравеопазването е много сложна система и затова не бива на такава плоскост да се поставят въпросите.

Д-р Вецев: По какъв начин бихте преструктурирали дейностите свързани с лечението на пациентите, така че те да бъдат ориентирани към самите пациенти, които в момента са в системата? В това число от изключителна важност е да разберем според вас редно ли е да се изведат дейности от болниците за активно лечение? По какъв начин системата би могла да бъде дигитализирана и да се въведат индикатори за оценката на тези дейности?

Проф. Михайлов: Основното, на което набляга в Българската социалистическа партия в своята програма са 3 основни рефера, които касаят болнична, доболнична помощ и профилактиката. Това е промяна на финансирането и управлението на здравната система в България. Сегашният начин на финансиране мога съвсем накратко да го илюстрирам. 80 млн. задължения преди, а сега 825 млн. задължения, което показва, че финансирането на системата е поставено на грешна основа. Ясно е, че трябва да бъдат променени и финансирането, и управлението на здравната система. Като втори основен рефер- грижата за кадрите. Ние сме в много сериозен кадрови дефицит. Както по отношение на специалистите за здравни грижи, така и по отношение на лекарския състав. Средната възраст на сестрите е над 60 години, а на лекарите над 55 години. Липсва ясна диференцирана визионерска кадрова политика. Както по отношение на кариерното израстване, така и по отношение финансовото стимулиране на кадрите. Трети основен рефер е лекарствената политика. Не е възможно толкова малко място да се отделя на лечението на редките болести, като почти всеки 10-ти човек в България има така наречените редки болести. Конкретно предложение да се случи веднага след изборите е децата до 14-годишна възраст да получават безплатни лекарства. Имаме много сериозни проблеми в лекарствената политика, на които БСП смята, че трябва да се обърне внимание. На следващо място е обръщане сериозно внимание на майчино и детско здравеопазване. Реални действия по строежа на национална детска болница и промяна в здравната инфраструктура на страната. За да може майчиното и детското здравеопазване да се раздели с основния показател за здравеопазване, който е детска смъртност. Тук България отстъпва значително на всички страни от ЕС. По отношение на електронното здравеопазване ние имаме успехи, които трябва да бъдат довършени, за да се върви към дигитализацията на здравеопазването.

Д-р Вецев: Тъй като в момента всички сме наясно, че когато един пациент излезе от болницата никой не се старае да обърне внимание за какъв срок той би се възстановил напълно. Смятате ли, че въвеждането на индикатори за оценка на здравната ситема като интеграция, реинтеграция на пациентите в пазара на труда – как това би въздействало върху националния подход в раздела здравеопазване?

Проф. Михайлов: Качествената оценка от ефекта на една или друга медицинска дейност трябва да залегне в управлението и финансирането на здравната система, но трябва много внимателно да бъдат определени параметрите.

Д-р Вецев: Значително голям остава броя на пациентите, които са здравно неосигурени. Смятате ли, че има начин чрез който да ги стимулираме те да заплащат здравните си вноски.

Проф. Михайлов: Това е въпрос, който да бъдем откровени – не касае единствено здравното министерство. Това е въпрос, който касае НСИ, НОИ, Министерство на вътрешните работи и дори съдебната власт. Не бива да се стоварват всички въпроси и укори върху Министерство на здравеопазването. Въпросът има и друга страна. Това е начина на финансиране на системата, който в момента е, че над 40% от стойността на здравеопазването се заплаща от джоба на българските граждани. И, ако държавата в момента отделя над 5 млрд. за това, то още над 4 млрд. отиват от джоба на гражданите. Това е абсолютен дебаланс и беше посочено от световната банка и СЗО. Тъй като в страни, в които има над 25% заплащане от джоба на гражданите се смята, че са държави с нарушени граждански права. Когато говорим за доплащане искам да споделя, че съвременната медицина създава реални условия за промяна в прогнозата на доскоро имащите се за фатални заболявания. Това са факти, които са свързани с огромни финансови разходи.

Д-р Вецев: И каква е тогава вашата рецепта за намаляване на доплащанията както за лекарства, така и за медицински изделия, болнична помощ?

Проф. Михайлов: Рецептата е затваряне на всички течове в здравеопазването, правилно финансиране и управление на системата. Всички знаят, че през последните 15 години финансирането е нараснало много, а ефективността не е мръднала. Когато се получи ефективност на разходите и изчезнат луфтовете – тогава ще има възможност хората да получат ефективна помощ и без да се налага те да я доплащат. Болниците не са ресторанти и бензиностанции, а са изключително отговорни социални заведения, които се занимават с най-важното от гледна точка националната сигурност – здравето на българите.

Д-р Вецев: Ние през годините сме били свидетели и сме участвали в редица здравни стратегии. Какво бихте направили, за да подобрите участието на пациентите във взимането на решения във сектора? Тъй като през последните 2 години ние сякаш бяхме заглушени и нашия глас не се чуваше толкова добре, не участваме в процеса на взимане и даване на решения.

Проф. Михайлов: Не е особено удачно да се говори за последните 2 години, тъй като през това време бяхме атакувани от една много сериозна здравна криза, на лице беше сериозна политическа нестабилност и не може да се очаква тогава всички политики на държавата да бъдат сериозно балансирани. Никой не може да си позволи да каже, че пациентските организации не бива да имат отношение в общественото обсъждане. Това трябва да се случи чрез обществено обсъждане на всички нови решения, но без да се стига до едно изкривяване, което съм наблюдавал – да се използва болката на хората и тяхното неравностойно положение, за да се прокарват едни или други икономически интереси.

Д-р Хасарджиев: От години се борим за това държавата реално да си партнира с пациентските организации. Редица кампании сме правили заедно. Партнираме в законодателния процес и редица други важни сфери, които не са ни вменени по закон. Остава един основен проблем и това е с независимостта на пациентските организации. Продължава да стои въпроса кога най-накрая държавата ще застане ребром със своя граждански сектор и ще се осигури финансирането в неговата базисна част. Ще се ангажирате ли в следващия парламент най-накрая да го решим този проблем?

Проф. Михайлов: Пациентските организации имат много сериозна роля в развитието на българското здравеопазване. Този въпрос трябва да бъде обмислен от специалисти, които са по здравен мениджмънт и от юристи, и да се намери решение. Държавата да може да финансира пациентските организации, за да могат те да се чувстват спокойни и да не зависят от други финансирания, които понякога дават оттенъка и на лобистки интереси.