Проф. Георги Михайлов, БСП: Здравеопазването е част от националната сигурност на България
БСП предлага 4 основни направления, по които да се реформира здравната ни система
„БСП за България” създадохме подробна програма за здравеопазването още преди 4 години. Представихме я тогава пред хората, помолихме за надпартиен консенсус, но той не се случи. И сега, ако говорим за надпартиен консенсус, то БСП, разбира се, го иска, но на определени принципи. Не на оставане на статуквото в здравеопазването, против което статукво ние се борим в целия политически и социален живот.” Това заяви водачът на листата на „БСП за България” за 9 МИР Кърджали проф. Георги Михайлов в дебат „Здравеопазването на бъдещето”.
„Първият акцент, който БСП поставя и който трябва да залегне в трансформацията на здравеопазването, е финансирането и управлението на здравната система”, посочи проф. Михайлов.
По неговите думи преди 15 години задълженията на здравната система са били 80 млн. лв., а сега са 825 млн. лв., което говори, че финансовата основа на системата е сбъркана и е необходима е базисна промяна.
„Болниците не са нито бензиностанции, нито са ресторанти, нито с дюкяни, където да се играе на оборот. Никой в света не е видял на пожарникари да им се плаща за брой пожари или на полицаи – за брой хванати престъпници. Плаща се базисно за охрана на националната сигурност. Здравеопазването е част от националната сигурност”, коментира проф. Георги Михайлов.
Той също подчерта, че здравеопазването трябва да е достъпно за всеки български гражданин, като това е негово конституционно право.
Като втори основен въпрос за БСП в здравеопазването проф. Михайлов постави проблемът с кадрите. Той се позова на данни, според които средната възраст на медицинските сестри е над 60 години в България, а на лекарите – над 55 год. „След 10 години всички лекари в България ще са в пенсионна възраст, защото те не получават кариерно развитие, не получават и нормална финансова стимулация”, добави здравният специалист.
БСП предлага създаването на централизирана система за специализация на всички висши медицински кадри. „Тя ще се решава с помощта на университети, с мощния глас на техните ректори, но тя ще се контролира от държавата както е във Франция, Испания, Великобритания, защото тя осигурява всички пробойни на системата за кадри във всички малки и големи лечебни заведения”, обясни проф. Георги Михайлов.
„Изпращане за 5-7 години на кадри във високотехнологични центрове в света, но с договорно начало в България, те се връщат тук с чудесно възнаграждение и с чудесна възможност за реализация. Те наистина ще станат брилянтни специалисти в една или друга област, но ще се върнат тук и ще помогнат на страната”, предложи още кандидатът за народен представител от „БСП за България”.
Проф. Михайлов посочи и още един проблем: „Каквито и пари да дадете на един млад лекар, той, за да отиде в един малък град, трябва да има живот в него, трябва да има образование за неговите деца. Затова смятаме, че трябва да се приложи принципът за регионализация– 10% от данъците да отиват в съответната област. Това дава възможност на областното управление да стимулира лекарите в областта.”
Третото основно направление, върху което проф. Михайлов наблегна, е лекарствена политика. „Над 10 хиляди селища в България са без аптеки. Реимбурсната листа, която държавата компенсира за децата и за пенсионерите, е къса. Проблемите с редките болести не са решени. Достъпът до иновативни медикаменти в България не е както в повечето страни до 2 години, а минава 3 и повече години и създава условия за медицинска емиграция – да отидеш да лекуваш своя близък извън територията на България, защото тук не можеш да го лекуваш”, коментира той.
По неговите думи четвъртият, но не по-малък по важност въпрос, е истинско развитие на майчино и детско здравеопазване. „Не националната детска болница да бъде дъвка в устата на временни и постоянни политици, а нищо да не се направи”, подчерта той.
„Следващото правителство, освен да бъде редовно, да обърне своето лице към проблемите на здравеопазването. Българската нация заслужава това”, призова в заключение проф. Георги Михайлов.